Адмирал Дейвид Бийти: От Нил до Ютланд – Пътят на един морски воин

На 3 юни 1896 г. млад британски морски офицер получава назначение, което ще промени живота му. Дейвид Бийти е командирован към египетското правителство и става втори командир на речната флотилия на Нил.

Това е началото на пътя, който ще го превърне в един от най-легендарните адмирали в историята на Кралския флот.

  От Британия до Нил: Началото на легендата

Дейвид Бийти постъпва във флота през 1884 г. като кадет на учебния кораб Britannia. След години на служба в Средиземно море, младият лейтенант жадува за действие. Рутинната флотска служба му се струва скучна.

През лятото на 1896 г. командирът на HMS Trafalgar – капитан Стенли Колвил – е натоварен с командването на речните канонерски лодки, поддържащи експедицията на лорд Китченер за завладяване на Судан. Колвил, който познава Бийти, го избира за свой заместник.

На 3 юни 1896 г. Бийти е командирован към египетското правителство и назначен за втори командир на речната флотилия. Така започва неговото приключение в Судан.

  Канонерските лодки на Нил – оръжията на пустинята

Речните канонерски лодки са от съществено значение за експедицията на Китченер. Те осигуряват огнева подкрепа, транспортират войски и доставки и контролират жизненоважния воден път – река Нил.

Флотилията е съставена от малки, плитко газещи параходи, въоръжени с 12-фунтови и 6-фунтови скорострелни оръдия и картечници Maxim.

  • Tamai – командвана от лейтенант Худ

  • El Teb – първият кораб на Бийти

  • Fateh – вторият кораб на Бийти, който командва след преобръщането на El Teb

  • Melik, Sheikh, Sultan – новите бронирани канонерки, сглобени на място в Судан

Капитанът на битката при Ютланд, Робърт Кепъл, е общ командир на флотилията.

  Действията на Бийти в Судан

 Преминаване на четвъртия нилски праг (август 1897)

Едно от най-опасните и драматични събития по време на кампанията е преминаването на четвъртия нилски праг. Китченер нарежда на канонерките да се изкачат нагоре по течението, за да подкрепят настъпващата армия.

Корабът на Бийти, El Teb, прави опит да премине. Местните селяни, които дърпат лодката с въжета, губят контрол. El Teb е отнесен от течението, преобръща се и потъва. Бийти и повечето от екипажа са изхвърлени във водата, но оцеляват. Двама души – машинист и втори инженер – остават заклещени под палубата. Екипажът чува техния чук и успява да изреже металната обшивка, спасявайки ги.

Въпреки този инцидент, лодката Fateh (под командването на Бийти между октомври 1897 г. и август 1898 г.) е изтеглена безопасно през друг проход. Една седмица по-късно Metemmeh е изтеглена успешно.

  Битката при Омдурман (2 септември 1898 г.)

Кулминацията на кампанията е битката при Омдурман, където Китченер разгромява армията на махдистите. Флотилията от 10 канонерки (с общо 36 оръдия и 24 картечници) играе ключова роля.

Бийти се отличава особено в битката. Канонерките напредват по реката, разрушават крепостите на брега и пробиват стените на Омдурман, като подсигуряват фланговете на армията и осуетяват атака на махдистите срещу камилния корпус. Това е моментът, в който Бийти (който вече командва Fateh) се среща с младия Уинстън Чърчил, който служи като кавалерийски офицер в 4-ти хусарски полк. Двамата се запознават и остават приятели за цял живот.

  Инцидентът във Фашода (септември 1898 г.)

След битката канонерките са използвани за транспортиране на войски на юг по Белия Нил, където френска експедиция е завзела крепостта Фашода.

Бийти присъства на срещата между Китченер и френския майор Маршан. Инцидентът е разрешен мирно, но той остава важна част от опита на Бийти.

  Признание и ускорено издигане

Действията на Бийти в Судан му носят не само признание, но и бързо кариерно развитие:

  • Отличие за изключителна служба (DSO)

  • Бързо повишение в чин командир – на 15 ноември 1898 г., изпреварвайки 400 други лейтенанти

  • Лични похвали от Китченер, който го споменава в докладите си

  • Судански медал с планки за Хафир, Атбара, Хартум и други сражения

Това е само началото. След Судан, Бийти ще участва в потушаването на Боксерското въстание в Китай (1900 г.),

където ще бъде ранен два пъти и на 29-годишна възраст ще стане най-младият капитан във флота.

През Първата световна война той ще командва британските линейни крайцери и в крайна сметка ще стане главнокомандващ на Гранд Флийт, получавайки капитулацията на германския флот в края на войната.

Неговата агресивна тактика и коментарът му в битката при Ютланд – "Изглежда има нещо грешно с нашите проклети кораби днес" – ще останат завинаги в историята.

TRUTAC HUB Magazine – Информираният избор е по-добрият избор.
Източник: Военна история и наследство.