Историята на Хотел "Империал": Защо носи това име?

За да разберем защо точно този хотел е избран, първо трябва да разгледаме неговия произход и статут. Името му не е случайно.

  • От палат до хотел: Сградата не е строена като хотел. Построена е през 1863 г. като градски дворец (Stadtpalais) на херцог Филип фон Вюртемберг и съпругата му Мария Тереза, австрийска ерцхерцогиня . Първоначалното ѝ име е Палат Вюртемберг (Palais Württemberg).

  • Рождение на хотел: Собствениците не се радват дълго на новия си дом. Напускат го през 1871 г., а две години по-късно, за Световното изложение във Виена през 1873 г., сградата е преустроена на луксозен хотел . Именно тогава получава името "Imperial" („Имперският“), за да отговаря на величествения си вид и предназначение.

  • Символ на престиж и власт: От самото си създаване хотелът се превръща в епицентър на високопоставени гости, държавни глави и аристокрация, утвърждавайки се като един от най-престижните адреси в Европа . Самият император Франц Йозеф I е сред първите почетни гости, а известната "Imperial Torte" (торта) е създадена в негова чест . Този престиж и централно място в столицата на Райха го правят логичен избор за политически акт от подобно значение Защо българските националисти избраха точно Хотел "Империал"?

Изборът на това място през септември 1944 г. не е плод на случайност. Той е продиктуван от няколко ключови фактора:

  1. Център на властта: След Аншлуса (присъединяването на Австрия към Третия райх) през 1938 г., Виена се превръща в административен център на Нацистка Германия. Хотел "Империал", намиращ се на булевард Рингщрасе (Kärntner Ring 16) , е символ на тази власт и е предпочитано място за престой на високопоставени нацистки лидери . Той е бил и сцена на важни събития - през 1943 г. в него е отседнал спасеният от германците Мусолини .

  2. Символичен акт: Провъзгласявайки правителството си именно тук, проф. Александър Цанков и неговите съратници правят силен символичен жест. Те заявяват своята вярност към нацистка Германия и позиционират себе си като легитимната власт, която ще продължи борбата срещу комунизма, на чиято територия се намират.

  3. Практичност и достъп до структури: Виена е и мястото, където се намират основните германски институции. Оттам емигрантското правителство координира дейността си с германските власти, излъчва пропагандни предавания по "Радио Донау" и се опитва да организира българските доброволчески формирования .

  Създаването на правителството в изгнание

След комунистическия преврат в България на 9 септември 1944 г., група български националистически лидери, сред които проф. Александър Цанков, проф. Асен Кантарджиев и полк. Иван Рогозаров, успяват да напуснат страната . Те намират убежище във Виена.

  • Дата на обявяване: На 16 септември 1944 г. Александър Цанков обявява по радиото създаването на "Българско национално правителство в изгнание" . Хотел "Империал" става неговият неофициален щаб.

  • Състав на правителството: Цанков е министър-председател. В правителството влизат още Асен Кантарджиев (вътрешни работи), Христо Статев (пропаганда) и полк. Иван Рогозаров (финанси и труд) .

  • Цели и реалност: Основната цел на това правителство е да се бори срещу комунистическия режим в България, който те наричат "жидоболшевишка окупация" . То се надява да привлече български емигранти и военни на своя страна. Въпреки че успява да създаде въоръжени формирования, като например 1-ва българска противотанкова бригада на СС, подкрепата за него сред българите е почти никаква и то така и не получава международно признание .