Кафявата мечка (Ursus arctos) в България – от защитен вид до съвременните заплахи

 Кратка история на кафявата мечка в България

До края на XIX век кафявата мечка (Ursus arctos) е широко разпространена в цяла България – от Дунавската равнина до най-високите планински върхове.

В резултат на масовото унищожаване на горите, избиването на едър дивеч и преследването от страна на човека, нейният ареал започва драстично да се свива .

Първите мерки за защита:

• 1963 г.: В списъка на защитените видове е включена само мечката в резервата "Бистришко бранище"

• 1983 г.: Обявяване на цялата мечка за защитен вид – важна стъпка, но бракониерството остава проблем

Ключовият момент – 1992 г.:
На 31 декември 1992 г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава заповед, с която обявява мечката за защитен вид. От този момент отстрел е допустим само при строго определени случаи:

• Мечки стръвници (нападнали добитък или хора)

• Мечки медарки (разрушаващи кошери)

• Мечки, които са загубили страх от хората

Разрешение се издава от МОСВ и то само след задължителна проверка.

Мониторинг от 2011 г.:
От 2011 г. Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) провежда ежегоден мониторинг на състоянието на вида, изследвайки намерените следи по трансекти .

???? Численост на кафявата мечка в България

Въпреки че няма официално публикувани данни след 2020 г., експерти смятат, че популацията е относително стабилна, но се наблюдава леко увеличение на конфликтите (нападения на добитък, кошери и понякога хора).

Разпределение по планини (приблизителни оценки):

• Родопи (Западни и Източни): 50-60% от цялата популация в България (ок. 350-400 индивида)

• Стара планина (Централен Балкан): 20-25% (ок. 150-180 индивида)

• Рила и Пирин: 15-20% (ок. 100-140 индивида)

• Останалите планини (Витоша, Беласица, Странджа): Остатъчни популации

 Местообитания и навици

Кафявата мечка в България обитава предимно стари иглолистни и букови гори, където има достатъчно укритие и храна.

редпочита планински райони с надморска височина между 800 и 1800 метра, но през лятото може да слиза и в равнините, особено в Родопите.

Ключови райони с висока концентрация на мечки:

• Резерват "Бистришко бранище" (Витоша)

• Резерват "Баюви дупки – Джинджирица" (Рила)

• Национален парк "Централен Балкан"

• Резерват "Кормисош" (Родопите)

 С какво се храни кафявата мечка? (Сезонно меню)

Менюто на мечката се мени значително в зависимост от сезона и географските условия. В Стара планина, например, около 75% от храната ѝ е с растителен произход – тя е по-скоро всеяден животно, отколкото хищник.

Интересно поведение: В стремежа си да намери безгръбначни животни (ларви, бръмбари, мравки), мечката обръща камъни, сваля мъховата покривка от дърветата, изравя мравуняци и дупки на гризачи.

  Заплахи за кафявата мечка днес

Въпреки възстановяването, видът е подложен на редица съвременни заплахи:

Въпрос: Колко мечки има в Национален парк "Централен Балкан"?

Според оценки на експерти от парка, в Централен Балкан живеят около 50-70 индивида, но точният брой е труден за определяне поради голямата подвижност на вида. Данните се събират чрез трансекти и камери за видеонаблюдение.

Въпрос: Какво да правя, ако срещна мечка в планината?

1. Запазете спокойствие. Не бягайте! Мечката винаги е по-бърза.

2. Отстъпвайте бавно назад. Не обръщайте гръб и не я гледайте право в очите.

3. Започнете да говорите с нисък, спокоен глас. Това ѝ показва, че сте човек, а не плячка.

4. Ако мечката застане на задни крака – любопитна е. Не е агресивна. Продължете да отстъпвате.

5. Използвайте шум: Свирка, шум на камъни, песни. Мечката предпочита да избегне срещата.

Въпрос: Мечка напада ли хора в България?

Изключително рядко. През последните 20 години има два смъртни случая (единият през 2023 г. в Родопите – жена, която случайно се е натъкнала на мечка с малки). 

Повечето нападения са при неочаквана среща на късо разстояние, когато мечката е изненадана или защитава малките си. За сравнение, повече хора загиват от ужилване от пчели, отколкото от мечки в Европа.

  Заключение

Кафявата мечка в България е успех в опазването на природата – от почти изчезване до стабилна популация от 600-750 индивида днес.

Въпреки това, конфликтите с хората нарастват, а бракониерството и загубата на местообитания остават сериозни заплахи.

Какво можете да направите?

• Ако сте животновъд – инвестирайте в електрически пастири и кучета пазачи

• Ако сте турист – не хранете мечки и не оставяйте храна

• Ако видите бракониер – сигнализирайте на Зелените телефони на МОСВ (124 123)

  Споделете вашия опит: Срещали ли сте мечка в планината? Как реагирахте?

  Абонирайте се за TRUTAC HUB, за да не пропускате нови статии за дивата природа, лова и оцеляването в планината.