Един лов в Боруш преди 128 години: началото на дружество „Сокол“

На 4 октомври 1898 г. група ловци се отправя на лов за сърни в района на чифлика Боруш. Денят обаче остава в историята не заради ловния резултат, а заради решение, което поставя началото на организираното ловно движение в Горна Оряховица.

Именно по време на този лов се ражда идеята за създаване на местно ловно дружество — общност, която да защитава интересите на ловците, да се грижи за дивеча и да въвежда правила за отговорно стопанисване на природните ресурси.

Двадесет ловци поставят началото

На 11 декември 1898 г. двадесет ловци официално учредяват дружеството като клон на Централното ловно дружество в София.

Организацията получава името „Сокол“, а за неин първи председател е избран Стефан П. Пуйков. Така една идея, обсъдена по време на лов, се превръща в обществена организация с ясни цели и отговорности.

Сред основните задачи на дружеството са:

  • защита на дивечовите популации;
  • ограничаване на бракониерството;
  • въвеждане на правила за ловуване;
  • обединяване на ловците от региона;
  • развитие на ловната култура;
  • подпомагане на местната общност.

Корени още преди Освобождението

Ловните традиции в района на Горна Оряховица започват много преди официалното създаване на дружеството.

Една от важните личности, свързани с историята на региона, е Сидер Грънчаров, известен като Сидер войвода. Той е революционер, участник в националноосвободителното движение и символ на смелостта и свободолюбието на местните хора.

Роден през 1839 г., Сидер войвода загива през май 1876 г. в района на връх Мургаш. Неговото име по-късно се превръща в част от идентичността на ловното движение в Горна Оряховица.

Първите правила и борбата с бракониерството

Още през първите години дружеството разбира, че опазването на дивеча не може да се основава единствено на добри намерения. Необходими са постоянен контрол, ясни правила и лична отговорност.

През 1909 г. започват организирани действия срещу бракониерството. Ловците наблюдават районите, следят за нарушения и подпомагат прилагането на ловните правила.

Това е важен момент в развитието на местната ловна култура. Ловецът вече не се възприема само като човек, който преследва дивеч, а като негов стопанин и защитник.

Знамето като символ на общността

През 1910 г. дружество „Сокол“ получава собствено знаме. То се превръща в символ на единството, традициите и отговорността на неговите членове.

Същата година ловците участват и в обществените прояви по откриването на паметника на Георги Измирлиев-Македончето в Горна Оряховица.

Присъствието им показва, че дружеството вече има роля не само в ловния живот, но и в развитието на местната общност.

Земетресението от 1913 година

През 1913 г. силно земетресение нанася сериозни разрушения в Горна Оряховица. В този труден момент членовете на ловното дружество участват в охраната на разрушените и изоставени домове.

По време на бедствието сградата, в която се съхранява архивът на дружеството, изгаря. Загубени са документи, протоколи и сведения за първите години от неговата дейност.

Въпреки това организацията оцелява. Историята ѝ продължава чрез спомените на ловците, устните разкази и последвалата обществена дейност.

Повече от ловна организация

През следващите десетилетия дружеството постепенно се превръща във важна обществена институция.

Неговите членове участват в благотворителни инициативи, подпомагат обществени каузи и организират културни събития. През 1924 г. е положена основата на ловен дом, който трябва да служи като място за срещи, обучение и съхраняване на традициите.

Така ловното движение започва да изгражда собствена култура — с правила, ритуали, празници и приемственост между поколенията.

Организирани грижи за дивеча

През 30-те години на XX век ловците предприемат активни действия за подпомагане на дивечовите популации.

Сред тях са:

  • разселване на яребици;
  • подхранване на дивеча през зимата;
  • изграждане на хранилки;
  • наблюдение на отделните ловни райони;
  • развитие на стрелковата подготовка;
  • ограничаване на незаконния лов.

Тези дейности показват промяната в разбирането за лова. Успешният ловен сезон вече зависи не само от уменията на ловеца, но и от грижите, положени през цялата година.

Войни, промени и приемственост

Войните и политическите промени през XX век оказват сериозно влияние върху ловните организации в България.

През 1947 г. ловните и риболовните структури са обединени. Въпреки административните промени местните ловци продължават да развиват дейности по стопанисване на дивеча, зарибяване, разселване на птици и поддържане на ловните райони.

Организационните форми се променят, но основните принципи остават — общност, дисциплина, грижа за природата и предаване на знанията между поколенията.

От „Сокол“ до „Сидер войвода“

През 1999 г. е регистрирано самостоятелното ловно-рибарско дружество „Сидер войвода“, което продължава историческата традиция на дружество „Сокол“.

Днес организацията обединява ловци и риболовци от района на Горна Оряховица и стопанисва редица ловни територии. Нейната дейност включва наблюдение и подхранване на дивеча, разселване, обучение, ловностопански мероприятия и работа с местните общности.

Така решението, взето по време на един лов през 1898 г., продължава да има значение повече от век по-късно.

Наследство, което трябва да бъде запазено

Историята на дружество „Сокол“ показва, че организираният лов не е само преследване на дивеч. Той е система от знания, правила, отговорности и грижи за природата.

Истинската ловна традиция не се измерва единствено с трофеите. Тя се измерва с това, което оставяме след себе си — жизнени дивечови популации, запазени местообитания, знания и общност за следващото поколение.

Историята на ловците от Боруш е пример как една малка група хора може да създаде традиция, която да премине през войни, бедствия и обществени промени и да достигне до наши дни.

Следете рубриката TRUTAC STORIES за още материали, посветени на българската ловна история, традициите и хората, които ги съхраняват.

Още специализирани статии ще откриете в дигиталното списание TRUTAC HUB Magazine: www.trutac-hub.com

Източници