Как преди 30 години купихме МиГ-29 – Драмата зад избора на българския изтребител
Днес МиГ-29 е символ на българската бойна авиация. Но пътят, по който този самолет стига до нашите летища, е изпълнен с драматични обрати, вътрешни борби в командването и дори заплаха от "разстрел".
В края на 80-те години България е изправена пред сериозно предизвикателство. Съседите ни Гърция и Турция вече са поръчали модерните F-16C/D Блок 30, а българските ВВС все още разчитат на остаряващи МиГ-21 и МиГ-23. Назрява необходимост от превъоръжаване.
МиГ-23 срещу МиГ-29 – Битката в командването
Първоначалният план на Генералния щаб е да се закупят две ескадрили МиГ-23МЛД "втора ръка" – самолети, свалени от въоръжение в СССР и рециклирани. Цената им е около 6 млн. преводни рубли за брой – значително по-евтини от новите МиГ-29 (около 12 млн.). Освен това МиГ-23 вече е добре познат в България – имаме части, които летят на него, и ремонтна база.
Срещу този план обаче се обявяват инженерните кадри във ВВС. Техният довод е, че МиГ-23 е остаряващ самолет, а технологичният скок, който ще трябва да се направи след време, ще бъде огромен, ако пропуснем момента да вземем МиГ-29.
Полковник Георги Любенов, главен инженер на авиацията по това време, дръзва да се противопостави на командващия генерал-полковник Любчо Благоев. В разгорещен спор той му заявява:
"Аз съучастник в залагането на престъпление спрямо бъдещото поколение авиатори няма да ви бъда!!!"
След което написва рапорт за уволнение. Но не спира дотук. Свързва се с главния инженер на ВВС на СССР, генерал-полковник Скубилин, който му дава обещание:
*"България ще има МиГ-29!"*
Оказва се, че съветската страна няма наличност от рециклирани МиГ-23 и отказва доставката. Така, след две години безплодни опити, генерал Благоев "кандисва" и се съгласява с МиГ-29.
Как сменят плановете – Министър в 11 часа вечерта
Полковник Иван Стоянов, началник на отдел "Перспективно планиране" в Генералния щаб, разказва как е станала промяната:
*"Беше през 1987 г. Една вечер генерал Семерджиев ме извика. Седнахме в кабинета и написахме писмо, че се отказваме от МиГ-23 и искаме МиГ-29. Отидох в дома на министъра на отбраната генерал Добри Джуров. Той подписа писмото и на сутринта излетях за Москва."*
В Москва обаче се вдига "голям шум". От Командването на Варшавския договор се обаждат на Любчо Благоев, който заявява, че не знае нищо по въпроса. По-късно, при завръщането си, генерал Благоев напада полковник Стоянов с думите:
"Аз ще те застрелян!"
Само намесата на генерал Семерджиев спасява положението.
За да се компенсира по-високата цена на МиГ-29, България се отказва от две тежки оръдейни системи – 240-мм минохвъргачки 2С4 "Тюльпан" и 203-мм оръдия 2С7 "Пион", предназначени за ядрени боеприпаси.
Първите стъпки – Подбор и обучение
През 1988 г. започва подборът на първите 12 пилоти, които да се приучат на новия самолет. Критерият – най-добрите летци от МиГ-21ПФМ, с перспектива и опит. Избрани са хора като Петър Димитров, Евгени Манев, Иван Даев, Любомир Куртев и други.
На 1 септември 1988 г. три самолета Ан-24 и два Ан-26 излитат за Съветския съюз. Курсът се провежда в 5-и централни курсове за подготовка във Фрунзе (днешен Бишкек, Киргизстан) и летище Луговая.
Полковник Любомир Куртев си спомня първата среща с МиГ-29:
"Първото впечатление беше за грациозност. Викахме му „Лебеда”. Усещаш видимо всяко движение по всичките оси. До този момент не бяхме виждали такова нещо. Създава впечатление за излизане от нормалния режим на полета."
Условията в СССР са сурови – стари блокове, лоши пътища, но инструкторите са изключителни професионалисти. Пилотите успяват да налетят по 15 часа само за месец – нещо невъзможно в България.
Пристигането – Драма на пистата
Дългоочакваният ден настъпва на 15 юни 1989 г. Първите две спарки (бордове 01 и 02) и четири бойни (от 15 до 20) кацат на летище Равнец.
Целият личен състав се е качил на покрива на командния пункт, за да гледа. Но точно тогава над Айтос се задава облак и изсипва проливен дъжд. Пистата е мокра, а демонстрацията пропада.
При кацането обаче се случва инцидент. Един от самолетите (борд 16), пилотиран от руски летец, навлиза в мократа уловка край пистата и затъва до въздухозаборниците. Причината – грешка на пилота, който не изключва определена система и въздухозаборниците се отварят, "загребвайки" кал.
Изваждането на самолета отнема четири-пет дни. Налогва се да се използват надуваеми мехове, за да се повдигне тежката машина. За щастие, двигателите не са повредени и след ремонт самолетът влиза в експлоатация.
Финалът – 22 самолета и една епоха
Първоначално България планира да закупи 24 бойни МиГ-29 и 4 спарки, но поради скока на цените (от 9 на 12 млн. преводни рубли) са договорени едва 18 бойни и 4 спарки. Общо 22 самолета, които и днес са гръбнакът на изтребителната ни авиация.
През 1990 г. започва приучването на останалите летци, а МиГ-29 постепенно става основният ни боен самолет. Днес той охранява небето на България вече над 30 години – свидетелство за правилния избор, направен тогава, въпреки сътресенията и споровете.
Източници и допълнително четене
Материалът е базиран на статии от сп. АЕРО (бр. 2 и 3, 2008 г.) и свидетелства на преки участници в събитията – генерали и полковници от българските ВВС, публикувани във forumNAUKA.bg.
Препоръчваме на всички, които се интересуват от авиационна история, да потърсят оригиналните публикации – те съдържат детайли и разкази, които не могат да бъдат събрани в една статия.
От екипа на TRUTAC GEAR
Ние не просто продаваме тактическа екипировка. Ние вярваме, че истинската сила идва от знанието, традициите и уважението към миналото.
Тази статия е нашият скромен принос към 113-годишнината на българската авиация – един поклон пред всички летци, инженери и военнослужещи, които с цената на своя живот и здраве защитаваха българското небе.
От поручик Радул Милков през 1912 г. до пилотите, които днес вдигат МиГ-29 във въздуха – всички те са част от една дълга верига от герои, които ни напомнят, че свободата не е даденост.
Чест и слава на българските летци!
Екипът на TRUTAC GEAR
София, 2026
