Битката при Ютланд: Сблъсъкът, който промени военноморската война завинаги

На 31 май 1916 г. започва най-голямата морска битка в историята. Над 250 кораба и 100 000 души се сблъскват край бреговете на Дания. Когато димът се разсейва, 8 645 моряци са мъртви, а ходът на Първата световна война в морето е решен.

Адмиралите, които промениха историята

Адмирал сър Джон Джелико – Човекът, който можел да загуби войната за един следобед

Командва: Британския Гранд Флийт (Главен флот)
Флагман: HMS Iron Duke

Джелико е най-опитният и предпазлив адмирал на Великобритания. Уинстън Чърчил го описва като "единственият човек от двете страни, който можел да загуби войната за един следобед".

Стратегията му е проста: да запази численото превъзходство на Кралския флот. Ако загубеше Гранд Флийт, Британия щеше да загуби контрол над моретата и вероятно войната. Тази отговорност го прави предпазлив – може би твърде предпазлив за някои критици.

Вицеадмирал Райнхард Шеер – Агресивният комарджия

Командва: Германския Флот на откритото море (High Seas Fleet)
Флагман: Friedrich der Grosse

Шеер е решен да пробие британската блокада, която души Германия. Планът му е смел: да измами част от британския флот, да я примами в капан и да я унищожи. Той вярва, че германските кораби и артилеристи са по-добри от британските си съперници.

Вицеадмирал сър Дейвид Бийти – Ловецът на лисици

Командва: Британския флот от линейни крайцери

Бийти е елегантен, аристократичен и агресивен. Той прочуто казва в началото на битката: „Изглежда има нещо грешно с нашите проклети кораби днес“ – след като два от линейните му крайцери експлодират.

Агресивното му преследване на врага почти довежда до катастрофа.

Как протича битката

Фаза 1: Капанът на Бийти (14:20 ч.)

Линейните крайцери на Бийти срещат германските разузнавателни сили на адмирал Хипер. Хипер, следвайки плана на Шеер, се обръща на юг, за да примами Бийти към главните германски сили.

Бийти се хваща на въдицата. В последвалото преследване два британски линейни крайцера – HMS Indefatigable и HMS Queen Mary – експлодират и потъват. На Queen Mary загиват 1265 души. Оцеляват само 9.

Фаза 2: Сблъсъкът на двата флота (18:30 ч.)

Силите на Бийти най-накрая водят германците към главния флот на Джелико. Джелико разгръща своите 28 дредноутни линкора в една линия, пресичайки германската формация в това, което става известно като "преходът на смъртта".

В продължение на десет минути британските оръдия нанасят сокрушителни удари по германците. 27 британски снаряда удрят германски кораби, срещу едва 2 германски попадения. Германците, силуетирани на фона на залязващото слънце, са в ужасен недъг.

Фаза 3: Бягството на Шеер (Нощта)

Шеер изпълнява брилянтен тактически маневар – пълен обрат на флота в унисон – и успява да избяга в тъмнината.

Британските сигнални грешки и лошите комуникации му позволяват да се промъкне през тила на британския флот през нощта. На сутринта на 1 юни германският флот е на път за вкъщи.

Цената

Британски загуби:

  • 6094 убити, 674 ранени, 177 пленени

  • 14 потънали кораба: 3 линейни крайцера, 3 броненосни крайцера, 8 разрушителя

Германски загуби:

  • 2551 убити, 507 ранени

  • 11 потънали кораба: 1 линеен крайцер, 1 стар линкор, 4 леки крайцера, 5 торпедни лодки

Общо: 9823 жертви, 25 потънали кораба

Кой печели?

И двете страни обявяват победа – и отчасти са прави.

Германската претенция: Германският флот нанася по-тежки загуби на британците (113 300 тона срещу 62 300 тона). В тактически план това е победа.

Британската претенция: Германският флот никога повече не излиза да предизвиква британското господство. Джелико запазва блокадата и численото превъзходство на Кралския флот. Стратегически това е британска победа.

Както пише един вестник от епохата: "Германският флот атакува своя надзирател, но все още е в затвора."

Последици

За Германия: Флотът на откритото море остава в пристанище до края на войната (с изключение на три кратки, безрезултатни излизания). Неспособен да пробие блокадата,

Германия се обръща към неограничената подводна война – решение, което в крайна сметка вкарва САЩ във войната.

За Британия: Кралският флот научава важни уроци за боеприпасите, артилерийската стрелба и комуникациите. Джелико е заменен от Бийти, но неговата стратегия е успяла.

За историята: Ютланд е последната голяма морска битка, водена предимно от линкори. Тя бележи края на една епоха и началото на нова – на подводниците и самолетоносачите.

"Джелико беше постигнал това, което си беше поставил за цел: да накаже врага и да запази британското превъзходство в морето. Той можеше да загуби войната за един следобед. Вместо това, той я спечели за един ден."

— Анализ на TRUTAC HUB Magazine

Източник: TRUTAC HUB Magazine – Отбранителни технологии, военна история и стратегическо разузнаване,

Категория-Военна История и Наследство !