(част 2): Огнестрелното оръжие от XVII до XIX век – ерата на кремъчния затвор
Заглавие: От кремък до капсул – как огнестрелното оръжие променя света (XVII–XIX век)
Мета описание: След Ренесанса идва златният век на кремъчния затвор. Как мускетът "Браун Бес" печели империи, защо френските оръжейници са били най-добрите и кога барутът отстъпва място на капсула? Втора част от поредицата за историята на огнестрелното оръжие.
Въведение: Ерата на зрелия кремък
Ако първата част от нашата поредица завърши с утвърждаването на колелцовия и ранния кремъчен затвор през XVI век, то втората част проследява златния век на истинския кремъчен затвор (true flintlock). Този механизъм, изобретен около 1610 г. от френския оръжейник Марин льо Буржуа (Marin le Bourgeoys), доминира бойните полета на Европа, Америка и Азия близо два века .
Това е епохата на линейната тактика, на мускетарите в червено, на Наполеоновите войни и на американската революция. Оръжието вече не е екзотично нововъведение, а основният фактор, определящ изхода от битките и съдбата на империите .
1. Истинският кремъчен затвор (True Flintlock) – съвършенството на механиката
Преди Льо Буржуа съществуват няколко "прото-кремъчни" системи – снапхаунс (snaphaunce), доглок (doglock) и микелет (miquelet). Всяка от тях има своите недостатъци – или са твърде сложни, или ненадеждни .
Какво прави истинският кремък различен?
Льо Буржуа обединява няколко съществуващи идеи в един елегантен механизъм:
Фризенът (frizzen) – стоманеното огниво, което едновременно служи и за капак на пепликата (мястото за барут).
Кремъкът – закрепен в челюстите на петлето (cock).
Спускът освобождава петлето, което удря фризена, предизвиква искри и запалва барута в пепликата. Искрите падат директно върху барута, защото фризенът се отмества при удара .
Предимства пред предишните системи:
2. Линейната тактика и мускетарят
Кремъчният затвор позволява презареждането да става в 9 движения, които войникът научава до автоматизъм. Патронът (хартиена гилза, съдържаща барут и куршум) се отхапва, изсипва се барутът в цевта, следва куршумът, набива се с щик, после се зарежда пепликата с дребен барут .
Защо "линейна тактика"?
Тъй като мускетът е точен едва на 50-70 метра, стрелците трябва да застанат в плътни редици (линии), за да съсредоточат огъня си. Една редица стреля, след това се прибира назад, за да презареди, а следващата заема нейното място. Този ритъм, напомнящ машина, е характерен за XVIII век .
Култовите мускети на епохата:
"Brown Bess" (Великобритания) – основният мускет на Британската империя в продължение на над 60 години. Използван срещу Наполеон и в американската война за независимост .
"Charleville" (Франция) – френският мускет, който е вдъхновение за американския Springfield Model 1795.
"Potzdam" (Прусия) – немският мускет, символ на пруската военна машина.
3. Оръжейните центрове на Европа
През XVII и XVIII век се оформят няколко ключови центъра за производство на огнестрелно оръжие, които поставят стандартите за качество.
Сент Етиен (Saint-Étienne), Франция – френските оръжейници от Сент Етиен и Париж са водещи в производството на луксозни и спортни огнестрелни оръжия. Именно тук работят най-добрите майстори, а френските пушки се смятат за еталон за елегантност и прецизност .
Бирмингам и Лондон, Англия – след Наполеоновите войни английските оръжейници (като Джоузеф Мантън) излизат начело, намалявайки теглото и усъвършенствайки заключващия механизъм на пушките .
Лиеж, Белгия – градът, който захранва с оръжия половината Европа, славещ се с масовото производство на висококачествени и сравнително евтини компоненти.
Флоренция и Милано, Италия – италианските майстори продължават ренесансовите традиции, като създават шедьоври на оръжейното изкуство .
4. Спортното оръжие и ловът
До XVII век ловът с огнестрелно оръжие в Англия е рядкост – доминират дългият лък и арбалетът . Промяната идва с утвърждаването на кремъка. Появяват се първите двуцевни ловни пушки, които дават на ловеца втори шанс при пропуск.
Интересен факт: Първите успешни двуцевни пушки са с цеви "една над друга" (over & under) , а не "една до друга" (side by side). Те са изобретение на римлянина Гулиано Боси (Guilliano Bossi) около 1616 г. Въпреки това, дълго време ловците не ги приемат, и чак през 1784 г. те отново се споменават като "новост" .
5. Залезът на кремъка: Капсулното възпламеняване
Въпреки че кремъкът е голям скок напред, той има два фатални недостатъка:
Не предпазва напълно барута от влага.
Понякога искрите не запалват барута (отказ при задействане).
През 1807 г. шотландският свещеник Александър Джон Форсайт (Alexander John Forsyth) патентова нов принцип – възпламеняване чрез удар (percussion ignition). Вместо искра, ударник удря капсулче с гърмящ живак, който се възпламенява от удара и пламъкът прониква в цевта през малък отвор .
Защо армиите се бавят с приемането?
Въпреки че Форсайт патентова изобретението си през 1807 г., британската армия приема капсулната система едва след 1830 г., когато медните капсули (изобретени от Томас Шоу от Филаделфия около 1816 г.) стават надеждни и могат да се произвеждат масово .
През 1834 г. в Уулуич (Woolwich) е проведен решителен тест: 6000 изстрела с кремъчни мускети срещу 6000 изстрела с капсулни мускети, при всякакви метеорологични условия. Капсулната система се оказва далеч по-надеждна и така кремъкът окончателно отстъпва място на капсулата . Това открива пътя към унитарния патрон и оръжията, които познаваме днес.
6. Балканите и българските земи през епохата на кремъка
Докато Западна Европа преминава през оръжейна революция, османската империя, владееща българските земи, остава по-консервативна.
Османският мускет (Tüfek): Османската армия използва както фитилни (matchlock), така и по-късно кремъчни механизми (микелет тип – şishane). Въпреки това, тя изостава по стандартизация и огнева мощ от европейските армии.
Балканските хайдути: Въоръжението на хайдутите е пъстро – от пренасяни през границата австрийски и венециански кремъчни пушки до трофейно турско оръжие. Кремъкът позволява по-бързо презареждане в планините и е предпочитан пред бавния фитил.
Краят на епохата: Когато България извоюва автономия през 1878 г., кремъкът отдавна е история. Новата българска армия се въоръжава с модерни задно-зареждащи се пушки (като руската Крнка и Бердана), които използват метален патрон и са на капсулен принцип.
Заключение
Кремъчният затвор е може би най-романтичният период в историята на огнестрелното оръжие. Това е времето на наполеоновите битки, на пиратите и на американските пионери. Механизмът, който Льо Буржуа усъвършенства през 1610 г., остава в употреба близо 200 години и е свидетел на раждането на модерната епоха.
Въпреки че днес кремъкът е само за колекционери и реенактори, неговото наследство е огромно. Той доказва, че надеждното, масово произвеждано и сравнително бързострелящо оръжие е ключът към военното надмощие – урок, който остава валиден и до днес.
Следващата част от поредицата: Капсулното оръжие, унитарният патрон и раждането на модерната пушка (XIX век).
Абонирайте се за нашия бюлетин, за да не пропускате нови статии от поредицата.
